Шкварек срещу Хаджигенов
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
Признавам, че дочух за тази колизия и особено си пуснах новините на NOVA (нещо, което правя не повече от веднъж-дваж годишно), с цел да ѝ се насладя на огромен екран, а не на мобилния, както действам с множеството международни и местни вести. Темата беше постановлението на Върховния касационен съд, че не се позволява юридическата промяна на пола за български жители. Тоест, в случай че аз си отрежа Моралдо Морѝ, това няма да докара до промени в персоналната ми карта и шофьорската брошура. Иначе мога да си го нарязвам колкото си желая в духа на човешките си и цивилен права.
Шкварек беше представител на антиджендърите, а пък Хаджигенов – ядосан и революционно ядосан като настървен пекинез – на джендърите. Или каквото там е противоположното на „ антиджендър “. Може би „ проджендър “? Вижте какво нещо са думите, вижте по какъв начин се менят съгласно използването си! До напълно наскоро джендър значеше „ род “. Например романът е джендър, приказката е джендър, нещастието и комедията са джендъри… А в този момент, като кажеш „ джендър “, си представяш нещо най-малко като… хайде да не загатвам като кого. Но сега приказваме за друго.
Цялата работа била там, че Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховния касационен съд (ВКС) излязло с тълкувателно решение с 28 на 21 гласа, в смисъл че (цитирам дословно) „ обективното материално право, настоящо на територията на Република България, не планува опция съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация смяна на данните по отношение на пола, името и единния цивилен номер в актовете за гражданско положение на молител, който твърди, че е транссексуален “.
Не съм правист, само че съм сигурен, че това решение е вярно, съдейки даже единствено по странични белези като, да речем, реакцията на Българския хелзинкски комитет, съгласно който актът на Върховен касационен съд е „ в прорез с интернационалните стандарти за правата на индивида “. Че решението е вярно ме убеждават и заглавия като „ Гняв и неодобрение измежду транссексуалните поради решение на Върховен касационен съд “. Гневът на транссексулен постоянно работи предразполагащо към отлежало пиво.
Ето по тази проблематика бяха антиджендъра Шкварек и проджендъра Хаджигенов на тепиха или може би е по-точно да се каже – на манежа. Водещата (не знам по какъв начин се споделя, само че това прави мен елементарен, а не нея неизвестна) стартира по този начин: „ Факт е, че доста хора са сменили пола си и по документи… Не е ли причина (решението на ВКС) за огромен безпорядък, който ще настъпи оттук насетне “. Обичам когато малките екрани са безпристрастни и водещите не задават въпроси, а отговори. Да оставим настрани, че всеки въпрос, на който може да се отговори с „ да “ или „ не “, в публицистиката се счита за неприятен професионализъм. Например: „ Възмущават ли ви корупцията и простотията в Парламента? “ е неприятен въпрос, тъй като един недобронамерен събеседник може да каже „ да “ и да млъкне. Добрият въпрос би следвало да е: „ Какво ви възмущава в Парламента? “. Тогава събеседникът би трябвало да почне да споделя и да изяснява.
Между другото, освен това отривисто начало от страна на водещата, даже и проджендъра се видя заставен да посочи, че тези хора, които са си сменили пола и по документи, не са чак толкоз доста. И оттова стартира една обосновка на дребно в посока ЗА и в посока ПРОТИВ. А в действителност разногласието въобще не е в това. Няма значение какви са съответните национални измерения на едно или друго решение на съда. Тук става дума за нещо напълно друго.
Тук става дума за една световна акция за смяна на мирогледа на индивида. Темите за еднополовите полови връзки, за тяхната социална наредба, за избора на пол от най-ранна възраст, за свободна смяна на пола и така нататък са едни от централните в тази акция. Класическите общности като нация, народ и семейство би трябвало да правят отстъпка пред несъществуващата общественост „ човечество “. Общността е колкото приобщаващ, толкоз и разграничаващ белег. Не може всички да са в една общественост. С една природа да, само че не и в една общественост. Не би имало смисъл да търсим определение за „ безгръбначни “, в случай че не съществуваха „ гръбначни “. Ако всички бяха безгръбначни, нямаше да се нуждаят от подобен определящ симптом.
И не им вярвайте, когато ви споделят, че се борят за правото на индивида да сменя пола си, тъй като доста го обичат и ги е грижа за свободата и правото му на самоопределяне. Ако беше по този начин, щяха да го оставят на воля да се самоопределя като каквото си желае, нямаше да го лимитират единствено в областта на секса. Ето, аз съм освен свободен, само че даже ме и насърчават да се самоопределя по някакъв друг метод във връзка с своята полова принадлежност и полова ориентировка. Например, в случай че пожелая от на следващия ден да съм пол № 28 от 31, Gender Bender – лице, което опитва с половите стандарти или напряко отхвърля съществуването им, – то целият умнокрасивитет отпред с БХК ще скочи в отбрана на правото ми да бъда себе си и да се показвам подобен, какъвто се усещам. Ако обаче пожелая да се самоопределя като шеф на Свиленградската митница, сигурно ще срещна друго отношение. Или пък в случай че внезапно усещам принадлежност към нов пол, към пол № 32 (нека го назовем NPG, nothing paying gender – джендър, който не заплаща нищо) и по този случай разглася, че е обратно на природата ми да заплащам налози и осигуровки, и тогава няма да са снизходителни към неотменимото ми право да се самоопределям и да последвам фантазиите си. Толкоз за тяхната угриженост за моите права и свободи. Мога да се усещам Gender Bender, само че не мога за кажа, че Барак Обама е чернокож.
Ето за това става въпрос. И не е нужно да ми устройват дебати като пердах с петлета сред Шкварек и Хаджигенов в края на новинарската емисия след прогнозата за времето и спорта. Няма да ме убедят в правотата на обречените си дела. Няма да убедят и всеки различен естествен и с акъла си човек. Има три типа хора, които се съгласяват с тази нова идеология, с този „ джендъризъм “: такива, които се съгласяват лицемерно, с цел да не изгубят някаква социална позиция; такива, които се съгласяват от персонални комплекси, лъжейки себе си; и такива, които се съгласяват против възнаграждение и шумно споделят единодушието си. Има и една четвърта група – такива, които се съгласяват против огромно възнаграждение, само че това не са толкоз обособени човеци, колкото профилирани НПО-та.
Уродливо е да узаконяваш безвластие. Това е посягане против естествения ред на нещата. Хаосът постоянно се е стремил да унищожи космоса, да го трансформира в себе си. И за благополучие до момента е успявал единствено отчасти. Картаген, рано или късно, постоянно го унищожават.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Признавам, че дочух за тази колизия и особено си пуснах новините на NOVA (нещо, което правя не повече от веднъж-дваж годишно), с цел да ѝ се насладя на огромен екран, а не на мобилния, както действам с множеството международни и местни вести. Темата беше постановлението на Върховния касационен съд, че не се позволява юридическата промяна на пола за български жители. Тоест, в случай че аз си отрежа Моралдо Морѝ, това няма да докара до промени в персоналната ми карта и шофьорската брошура. Иначе мога да си го нарязвам колкото си желая в духа на човешките си и цивилен права.
Шкварек беше представител на антиджендърите, а пък Хаджигенов – ядосан и революционно ядосан като настървен пекинез – на джендърите. Или каквото там е противоположното на „ антиджендър “. Може би „ проджендър “? Вижте какво нещо са думите, вижте по какъв начин се менят съгласно използването си! До напълно наскоро джендър значеше „ род “. Например романът е джендър, приказката е джендър, нещастието и комедията са джендъри… А в този момент, като кажеш „ джендър “, си представяш нещо най-малко като… хайде да не загатвам като кого. Но сега приказваме за друго.
Цялата работа била там, че Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховния касационен съд (ВКС) излязло с тълкувателно решение с 28 на 21 гласа, в смисъл че (цитирам дословно) „ обективното материално право, настоящо на територията на Република България, не планува опция съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация смяна на данните по отношение на пола, името и единния цивилен номер в актовете за гражданско положение на молител, който твърди, че е транссексуален “.
Не съм правист, само че съм сигурен, че това решение е вярно, съдейки даже единствено по странични белези като, да речем, реакцията на Българския хелзинкски комитет, съгласно който актът на Върховен касационен съд е „ в прорез с интернационалните стандарти за правата на индивида “. Че решението е вярно ме убеждават и заглавия като „ Гняв и неодобрение измежду транссексуалните поради решение на Върховен касационен съд “. Гневът на транссексулен постоянно работи предразполагащо към отлежало пиво.
Ето по тази проблематика бяха антиджендъра Шкварек и проджендъра Хаджигенов на тепиха или може би е по-точно да се каже – на манежа. Водещата (не знам по какъв начин се споделя, само че това прави мен елементарен, а не нея неизвестна) стартира по този начин: „ Факт е, че доста хора са сменили пола си и по документи… Не е ли причина (решението на ВКС) за огромен безпорядък, който ще настъпи оттук насетне “. Обичам когато малките екрани са безпристрастни и водещите не задават въпроси, а отговори. Да оставим настрани, че всеки въпрос, на който може да се отговори с „ да “ или „ не “, в публицистиката се счита за неприятен професионализъм. Например: „ Възмущават ли ви корупцията и простотията в Парламента? “ е неприятен въпрос, тъй като един недобронамерен събеседник може да каже „ да “ и да млъкне. Добрият въпрос би следвало да е: „ Какво ви възмущава в Парламента? “. Тогава събеседникът би трябвало да почне да споделя и да изяснява.
Между другото, освен това отривисто начало от страна на водещата, даже и проджендъра се видя заставен да посочи, че тези хора, които са си сменили пола и по документи, не са чак толкоз доста. И оттова стартира една обосновка на дребно в посока ЗА и в посока ПРОТИВ. А в действителност разногласието въобще не е в това. Няма значение какви са съответните национални измерения на едно или друго решение на съда. Тук става дума за нещо напълно друго.
Тук става дума за една световна акция за смяна на мирогледа на индивида. Темите за еднополовите полови връзки, за тяхната социална наредба, за избора на пол от най-ранна възраст, за свободна смяна на пола и така нататък са едни от централните в тази акция. Класическите общности като нация, народ и семейство би трябвало да правят отстъпка пред несъществуващата общественост „ човечество “. Общността е колкото приобщаващ, толкоз и разграничаващ белег. Не може всички да са в една общественост. С една природа да, само че не и в една общественост. Не би имало смисъл да търсим определение за „ безгръбначни “, в случай че не съществуваха „ гръбначни “. Ако всички бяха безгръбначни, нямаше да се нуждаят от подобен определящ симптом.
И не им вярвайте, когато ви споделят, че се борят за правото на индивида да сменя пола си, тъй като доста го обичат и ги е грижа за свободата и правото му на самоопределяне. Ако беше по този начин, щяха да го оставят на воля да се самоопределя като каквото си желае, нямаше да го лимитират единствено в областта на секса. Ето, аз съм освен свободен, само че даже ме и насърчават да се самоопределя по някакъв друг метод във връзка с своята полова принадлежност и полова ориентировка. Например, в случай че пожелая от на следващия ден да съм пол № 28 от 31, Gender Bender – лице, което опитва с половите стандарти или напряко отхвърля съществуването им, – то целият умнокрасивитет отпред с БХК ще скочи в отбрана на правото ми да бъда себе си и да се показвам подобен, какъвто се усещам. Ако обаче пожелая да се самоопределя като шеф на Свиленградската митница, сигурно ще срещна друго отношение. Или пък в случай че внезапно усещам принадлежност към нов пол, към пол № 32 (нека го назовем NPG, nothing paying gender – джендър, който не заплаща нищо) и по този случай разглася, че е обратно на природата ми да заплащам налози и осигуровки, и тогава няма да са снизходителни към неотменимото ми право да се самоопределям и да последвам фантазиите си. Толкоз за тяхната угриженост за моите права и свободи. Мога да се усещам Gender Bender, само че не мога за кажа, че Барак Обама е чернокож.
Ето за това става въпрос. И не е нужно да ми устройват дебати като пердах с петлета сред Шкварек и Хаджигенов в края на новинарската емисия след прогнозата за времето и спорта. Няма да ме убедят в правотата на обречените си дела. Няма да убедят и всеки различен естествен и с акъла си човек. Има три типа хора, които се съгласяват с тази нова идеология, с този „ джендъризъм “: такива, които се съгласяват лицемерно, с цел да не изгубят някаква социална позиция; такива, които се съгласяват от персонални комплекси, лъжейки себе си; и такива, които се съгласяват против възнаграждение и шумно споделят единодушието си. Има и една четвърта група – такива, които се съгласяват против огромно възнаграждение, само че това не са толкоз обособени човеци, колкото профилирани НПО-та.
Уродливо е да узаконяваш безвластие. Това е посягане против естествения ред на нещата. Хаосът постоянно се е стремил да унищожи космоса, да го трансформира в себе си. И за благополучие до момента е успявал единствено отчасти. Картаген, рано или късно, постоянно го унищожават.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ